Краят на всяка връзка е тъжен. Затова вместо да запазим минута мълчание в памет на хубавите мигове, които сме имали заедно, някои от нас изпускат служебната фраза: ”Нека поне си останем приятели”. За другия обаче, който все още изпитва чувства тези думи звучат нелепо и жестоко. Защото приятелство може да съществува само там, където няма любов. Обикновено това пожелание е само прах в очите, което забравяме на мига, както впрочем и мъжа, за който сме го изрекли. След като страстта си отиде, не остава нищо, което да ни свързва с този човек и ние се пръсваме като свободни частици в пространството. Какво става обаче, когато другият е част от най-съкровените ни спомени и дори от самите нас. Можем ли да се разделим просто ей така, без да се интересуваме от другия? Струва ни се съвсем неестествено да прекъснем всякаква комуникация с човека, с който сме споделяли всеки миг, всяко вълнение, всяка мисъл. Тогава истински искаме да изградим приятелство с него, но дали е възможно?

Има няколко задължителни условия, за да може да изградите истинско приятелство от любовта си, а именно да не изпитвате романтични чувства, разтърсващи емоции и физическо привличане един към друг. Когато приключи една връзка обаче единият винаги е наранен и трудно преживява раздялата, а дружеското ръкостискане от дланта, която до скоро го е милвала, му причинява истинско страдание. Затова често така нареченото „приятелство” след любовта е самозалъгване. Единият е все още влюбен и таи надеждата, че

Какво ни очаква след една любов връзката може да се възроди, а другият търпи тези отношения от уважение, чувство за вина или просто, защото не иска да пусне кокала, който до скоро е дъвкал. И все пак твърдението, че при никакви обстоятелства любовта не може да се трансформира в приятелство е твърде крайна. Но това е възможно само в случаите, когато ви е свързвало нещо много по-дълбоко от страстта и сексуалното привличане. Тогава не са нужни обещания и клетви, защото обикновено комуникацията се възражда съвсем спонтанно. Необходимо е просто да минат месеци, дори години от раздялата, докато всички чувства и емоции утихнат и се превърнат само в хладен спомен. Ако тогава изпитате желание отново да се срещнете с другия, но вече без обида, без тръпка и без капчица надежда за интимност, най-вероятно ще поставите началото на едно ново и все пак старо приятелство. Ново, защото ще откриете неподозирани неща за бившата си половинка и старо, заради общите преживявания, които ви свързват в топла близост.

Ако все пак ви гризат съмнения дали не се самозалъгвате и зад доброжелателните приятелски отношения, не се крие все още неугаснала любов, съществува един сигурен начин за проверка. Изслушайте разказът му за неочакваните успехи в живота, които са го сполетели след вашата раздяла и подробностите за новата му щастлива връзка.

Ако в този момент никаква болка и огорчение не се надигнат във вас и без преструвка се зарадвате за него, заслужавате искрени поздравления. Вие сте едни от малцината успели да превърнат любовта в приятелство.

Много умни, мъдри разсъжеднея. Браво.

Наистина, много истински, много извисени, много житейски неограничени и
реални възможности за приятелство. Рядко става това. Но е възможно.
И това говори за много качествени хора.
Които могат да надживеят разочарованието от раздялата, да го осмислят,
и да намерят пътя към новото отношение, без компромис, но сърдечно и разумно. Без излишни емоции и резигнации от отминалите и преживяните взаимни любовни мигове и радости.