За този блог
Гласове: 184
Постинг
03.12.2010 12:09 -
Наясно съм...
Автор: veronika123
Категория: Забавление
Прочетен: 3496 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2010 13:12
Прочетен: 3496 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.12.2010 13:12
Всеки път,когато напиша постинг, свързан с проблемите в България, неясното и осеяно с трудности бъдеще. Всеки път, когато изразя мнението си и кажа, че нямам намерение да оставам в родината, която всеки нарича "майка", а аз - със звучното име "МАЩЕХА". Всеки път, някой започва да ме поучава и да ми дава акъли за това кое е правилно, кое не е, как нашето поколение е виновно, едва ли не за всеки един проблем.
Ей, хора не виждате ли очевидното? Не виждате ли, че младите хора напускаме България,защото тук нямаме твърда почва, върху която да се реализираме и да градим бъдеще? Всичко в държавата ни е толкова сложно и глупаво в същото време, че още 20 години няма да стигнат, за да се оправи малко от малко положението. За да оправим ние всичката тая помия първо трябва някой да ни даде стимул за това, не мислите ли?За да се върнем един ден, то трябва да има за какво. Не е достатъчно само близките и приятелите ни да са тук, за да се върнем за постоянно.Трябва ни нещо повече от това.
Не казвам, че положението в другите страни е розово. Била съм известно време в чужбина и знам до известна степен как стоят нещата. Наясно съм,че никой няма да ме чака и на златен поднос да ми поднесе предложение за доходоносна работа. Ясно ми е също така, че ще ми е страшно мъчно и че всичко ще ми липсва. Знам как ще плача всеки път,когато чуя "Моя страна, моя България" или "Облаче ле бяло". Но също така знам, че един ден децата ми ще получат по-добро образование отколкото тук в България, и няма да се притеснявам дали детето ми няма да бъде пребито в училище, или пък не дай си, Боже бъде застреляно, докато е навън .Знам, че животът ми ще е малко по-спокоен, защото най-скъпият ми човек ще е до мен и ще знам,че няма да съм сама. Ще съм спокойна, защото ще знам, че ако някой от близките ми има нужда от помощ, то аз ще съм човекът,който ще може да помогне, а не жално да поклащам глава в знак на съжаление и разбиране. Ще има много трудности, това е факт! Но предпочитам да поема всяко предизвикателство, за да бъда щастлива,независимо в коя държава.Дали ще е Кипър, Гърция, Испания, Англия, Америка... Страни много,но в коя ще намеря мястото си, дали ще е България или някоя друга? Това ще го разбера в бъдещето. Сега имам една задача и тя е да завърша, а след това да замина при моето момче... От там нататък ще го мислим.:)
Ей, хора не виждате ли очевидното? Не виждате ли, че младите хора напускаме България,защото тук нямаме твърда почва, върху която да се реализираме и да градим бъдеще? Всичко в държавата ни е толкова сложно и глупаво в същото време, че още 20 години няма да стигнат, за да се оправи малко от малко положението. За да оправим ние всичката тая помия първо трябва някой да ни даде стимул за това, не мислите ли?За да се върнем един ден, то трябва да има за какво. Не е достатъчно само близките и приятелите ни да са тук, за да се върнем за постоянно.Трябва ни нещо повече от това.
Не казвам, че положението в другите страни е розово. Била съм известно време в чужбина и знам до известна степен как стоят нещата. Наясно съм,че никой няма да ме чака и на златен поднос да ми поднесе предложение за доходоносна работа. Ясно ми е също така, че ще ми е страшно мъчно и че всичко ще ми липсва. Знам как ще плача всеки път,когато чуя "Моя страна, моя България" или "Облаче ле бяло". Но също така знам, че един ден децата ми ще получат по-добро образование отколкото тук в България, и няма да се притеснявам дали детето ми няма да бъде пребито в училище, или пък не дай си, Боже бъде застреляно, докато е навън .Знам, че животът ми ще е малко по-спокоен, защото най-скъпият ми човек ще е до мен и ще знам,че няма да съм сама. Ще съм спокойна, защото ще знам, че ако някой от близките ми има нужда от помощ, то аз ще съм човекът,който ще може да помогне, а не жално да поклащам глава в знак на съжаление и разбиране. Ще има много трудности, това е факт! Но предпочитам да поема всяко предизвикателство, за да бъда щастлива,независимо в коя държава.Дали ще е Кипър, Гърция, Испания, Англия, Америка... Страни много,но в коя ще намеря мястото си, дали ще е България или някоя друга? Това ще го разбера в бъдещето. Сега имам една задача и тя е да завърша, а след това да замина при моето момче... От там нататък ще го мислим.:)
Изненада: Прокуратурата е изключително н...
Най-сетне наясно
Българското общество не е наясно колко с...
Най-сетне наясно
Българското общество не е наясно колко с...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. iw69
10. mimogarcia
